Поклонниците на испанския футбол, когато стане въпрос за втория по сила тим в столицата Мадрид /след “Реал”/ и трети по успехи в Испания /след “Белия балет” и “Барселона”/, този на “Атлетико”, се сещат за един негов бивш благодетел. Името на този ексцентричен футболен бос ръководил тима от 1987 г. да началото на новия век е Хесус Хил, когато той почина от масивен инфаркт. Хил се свързваше в общественото пространство освен с футболните дела, като могъщ строителен предприемач, лидер на политическата десница, кмет на курортното селище Марбеля и дори затворник. Лежал е три пъти в затвора, уволнил е над 35 треньора (един от тях три пъти) и дори е плащал за сведения, че противниковите отбори подкупват съдии.
За него казваха, че ексцентричен тип, с амбиции на диктатор от калибъра на Саддам Хюсеин, други твърдяха, че е футболен бандит, а един от изгонените треньори го нарече “Лудия Макс” (по едноименния филм). И въпреки всичко казано не може да се отрече, че само тези, които не са работили с Хил ще забравят някога преживяното с него.
Хесус Хил е роден на 12 март 1933 г. в Бурго де Осма (областта Андалусия). В младежките си години е защитавал екипа на аматьорския тим на “Арандина”, но твърде рано разбира, че от него голям футболист няма да стане. Именно това е причината, Хил да завърши висше икономическо образование в Мадридския университет. След това основава малка строителна фирма, която започва да работи в средата на 60-те години на миналия век и изгражда сгради, къщи, жилищни блокове, които впоследствие са продавани на банкери, застрахователи и други заети във финансовите институции лица. Именно от тази дейност започват да влизат първите пари в джоба на бъдещия голям предприемач.
И когато в тези смътни години за испанската икономика Хил печели най- много се случва нещо твърде потресаващо. През 1969 г. построена от него сграда в градчето Сан Рафаел се срутва и умират 58 човека. Тогава той е осъден по бързата процедура на 25 години лишаване от свобода, но 18 месеца по-късно благодарение на специален декрет на диктатора Франко и солидна парична гаранция присъдата е отменена. Решено е Хил да бъде пуснат на свобода, като единствено му ограничение е, че ще бъде съпровождан от двама цивилни полицаи в срок от три години. В същото време негови опоненти от бизнес средите си шушукат, че той е платил на “правилното” място за да се измъкне от затвора.
Не след дълго екстравагантният бъдещ бос на “Атлетико” (Мадрид) регистрира известната в момента в цяла Испания строителна компания “Хил & Хил”, с която натрупа цяло състояние. Именно чрез строителството на хотели, сгради, ресторанти и баровски вили около крайбрежните ивици на страната той прави истински финансов бум. По – късно навлиза и в туристическия бизнес, след като притежава няколко луксозни хотела на Канарските острови, Марбеля, Мелия, Малага и други испански градчета. Така футболният Саддам Хюсеин се превръща в заможен търговец на недвижими имоти, с който работят и много чуждестранни предприемачи. От друга страна се славеше и като един от най-добрите търговци на вносни строителни материали в страната на конквистадорите, като притежаваше и няколко предприятия в тази област. По това време единствено фирмата на тогавашния собственик на “Сарагоса” Алфонсо Соланис Серано “Пиколин” можеше да конкурира Хил, в бизнеса със строителни продукти в Испания.
Навлиза във футбола, като заема президентският пост в Атлетико” (Мадрид) през юни 1987 г. А след като клуба се превръща в акционерно дружество той става собственик на 67 процента от акциите. Голямата му гордост е шампионската титла през 1996 г. и трите спечелени национални купи на страната през 1991, 1992 и 1996 г. Когато стане въпрос за футбола той винаги иска да бъде №1 и не подбираше средства за това. От както стъпва на президентския пост на “дюшекчиите” до последните си дни е налял близо 450 милиона долара. Кланът Хил управлява втория по сила мадридски тим близо 17 години, като дори вгради в управленските структури двама от трите си сина – Марин и Анхел. Единият заемаше поста на изпълнителен директор, а другият се занимаваше със селекцията в отбора.
Много беше близък с редица италиански футболни босове и най-вече със Силвио Берлускони и Серджо Краньоти. Именно това е причина в отбора му да акостират доста играчи подвизавали се в “калчото” - Виери, Серена, Торизи, Югович, Чамот, Кико Хави Морено, Деметрио Албертини, Фабрицио Количини и Хосе Мари. В отбора му са играли и знаменитости, като Футре, Шустер, Жуниньо, Беибл, Лардин, Мена, Симеоне, Пантилич, Каминеро и др. При Хесус Хил са играли и двама български футболисти - Любослав Пенев “Атлетико” / шампион на Испания през 1996 г./ и Георги Йорданов "Марбеля”, тим който също беше под крилото на строителния предприемач. Любопитно е, че на фланелките на “Атлетико” стоеше дълги години надписа на курорта Марбеля: “Сложих този надпис да вдигна реномето на курорта”, коментираше по този повод Хил.
Най-интересното обаче е, че той е отстранявал, от както е президент на клуба една дузина треньори, между които се отличават имената на колумбиеца Пачо Матурана, италианците Ариго Саки и Клаудио Раниери, сърбина Радомир Антич, аржентинците Луис Сезар Меноти, Алфио Басиле, Омар Пастироза… Пресата в Испания го нарича футболният президент световен рекордьор по треньорски смени – над 35 наставника са минали през неговата “гилотина”. А Йохан Кройф беше казал, че и от планетата Марс да дойде треньор в “Атлетико” и той ще последва съдбата на своите колеги от Земята. Дори треньорската легенда Луис Сезар Меноти издържи едва 236 дена в края на 80–те години на миналия век и напусна клуба ядосан и огорчен. Той заяви, че е направил огромна грешка, като се е решил да работи в отбора на “толкова труден и твърдоглав човек с непредсказуеми настроения”. Интересен беше случаят с британският наставник Рон Аткинсън уволнен, че е посетил Англия в свободното си време без знанието на Хил. В същото време под негово ръководство тима се движеше на второ място в класирането, след редица провали през изминалите сезони. Изненаданият наставник при отпътуването си заяви повече от учуден: “Хесус е напълно откачен. Досега си мислех, че треньорите се уволняват само, когато губят двубоите, сега се уверих, че това може да стане и когато печелят”.
Освен всичко останало Хесус Хил през годините е солидна фигура на испанският политически небосклон, след като сам създаде политическа партия “Независима либерална група”. Впоследствие бе избран за кмет на баровския курорт Марбеля, наричан “кът от рая” през 1991 г., като и печели общинските избори с над 70 процента от гласовете. След това Хил урежда свои хора на кметските и общински места в други курортни градчета като Сеута и Мелия, но поради съдебните дела срещу него партията му изчезна от политическата карта. Според еквивалента на иракския диктатор Саддам Хюсеин: “Който в Испания се занимава сериозно с политика, рано ли късно ще завърши в затвора”. Социалистите нееднократно го обвиняваха в източване от кметската каса на Марбеля на суми от порядъка на 200 милиона долара, връзка между Хил и италианската мафия, продажба срещу солидни комисионни на апетитни кътчета в района на Мерабеля.
Ексцентричният бизнесмен влиза в затвора за втори път през 1999 г. /три десетилетия по-късно от първото си посещение там през 1969 г./ по разпореждане на съдията на Марбеля Сантяго Торес за измама и фалшифициране на общински документи, но малко по-късно отново е пуснат на свобода срещу парична гаранция. В същото време “Атлетико” – Мадрид бе връхлетян от остра финансова криза и изпадна във Втора дивизия. А Хил беше свален от президентския пост, а на негово място бе поставен временно изпълняващ ръководната длъжност. С третото му освобождаване от затвора през април 2001 г. официално му беше върнат и “Атлетико” (Мадрид), след като две години по-рано му бе отнета законната собственост.
Медиите на Пиренеите характеризираха Хил, като човек с много буен темперамент и неизчерпаемо красноречие. Неговите подчинени го описват, като изявен диктатор, който вярва единствено на себе си и почти няма истински приятели. Хиляди членове на клуба обаче му вярват неистово и затова съдим от подкрепата, която му оказаха по време на престоят му в затвора. Тогава на стадион “Висенте Калдерон” беше пълно с транспаранти за незабавното освобождаване на техният благодетел. Нарича бившият президент на “Реал” – Мадрид Рамон Мендоса агент на КГБ заради търговските му сделки с бившия СССР. За да уязви “Белият балет” в началото на своето управление наема треньора Луис Гарсия Трайд срещу прилична сума да подготвя досие за всички съдийски решения облагодетелстващи ги. После даде купищата доказателства “за престъпната дейност на “Реал” (Мадрид) на Испанската футболна федерация, от които разбира си нямаше никакви последствия. Не се колебае да атакува своите играчи при загуба, като една от любимите му фрази е: “Тези играчи не стават и за “Секунда дивизион”. Когато отбора изпада от Премиер дивизион през 1999 г. се заканва да направи всичко, което е по силите да го върне отново между най-силните: “Аз ще върна отбора в елита, защото твърде много го обичам. Искам знамето на “Атлетико” да бъде забодено на ковчега ми, когато умра”. И “дюшекчиите” се завръщат наистина в елита, след две годишно лутане във втория ешалон. Интересно е, че те за първи път бяха изпаднали във втора лига от 1934 г., а Хил е човекът, който ги спасява от банкрут през 1987 г., когато става президент на клуба. За момента, когато стъпва на президентското кресло строителният предприемач си спомня: “Поех ръководството на този отбор, когато беше в явна финансова криза. Сега след моето повторно завръщане, този път от затвора положението не е също много розово, но аз ще изведа тима на върха. Там, където му е мястото”.
Твърде често Хил обвинява в корупция футболните съдии, а някои от тях дори отказват да свирят мачове на отбора му. А голямата уста на Хил е известна по целия свят и не остава не забелязана от УЕФА, които редовно му налагат солени парични наказания заради обиди към съдии и делегати. Той обвини след полуфинала за УЕФА през 1993 г. между “Парма” и “Атлетико” – Мадрид немския арбитър Арон Шмидхубер, че е прибрал подкуп от 35 хиляди германски марки от италианците да ги “ореже”. Освен това нарече прочутият френски съдия Мишел Вотро хомосексуалист и си навлече по този повод едногодишно наказание от страна на УЕФА да не присъства на международни мачове, както и солидна парична глоба. Заради агресивното си диктаторско поведение е наречен от престижният испански вестник “Дон Балон” - Футболният Саддам Хюсеин.
Строителният предприемач нееднократно влиза в конфликт и с медиите, като се е случвало да чупи телевизионни камери, да не пуска журналисти, които пишат против неговия отбор на стадион “Висенте Калдерон”. През 1997 г. Хесус Хил поиска от вестниците да заплащат определени суми за това, че техните журналисти ще отразяват срещите на клуба. Според медиите на Пиринеите подобни постъпки и искания в началото XXI век са абсурдни и будят само смях. Когато си отиде от този свят през 2004 г. повече от 15 000 души го изпратиха в последния му земен път. Бившият президент на "дюшекчиите" почина , след като не можа да се възстанови от масивен инфаркт. Фенове, играчи, политици, знаменитости и президенти на испански клубове бяха сред скърбящите в параклиса до ст. "Висенте Калдерон". Ковчегът, обгърнат в червено-бяло, бе положен в семейната гробница. "Нищо вече не е същото без него. Хесус бе символът на клуба", заяви Радомир Антич, който изведе "Атлетико" до историческия дубъл през 1996 г. Тогава в състава бе и Любослав Пенев - единственият българин, играл в мадридския тим.
Няма коментари:
Публикуване на коментар